В повечето случаи преди да отиде в приемно семейство детето е настанено в дом за деца и по рядко е в своето биологично семейство или в друго приемно семейство. В зависимост от възрастта си то знае много добре за какво става въпрос.

Предполага се, че е било подготвено предварително за предстоящото настаняване т.е. процеса на напасване е преминал.

Какво точно е процес на напасване? Има ли го преди всяко настаняване?

Това е периодът, в който детето и семейството взаимно се опознават.
В началото срещите им са по-редки и краткотрайни, но в последствие честотата и продължителността им нараства, докато се достигне до по-дълъг престой в дома на приемните родители.
Целта на този процес на напасване е по плавното преместване на детето в дома на приемните родители.
Тук е моментът приемните родители да разкажат на детето за семейството си, за децата си /ако има такива /, да показват тяхна снимка и снимка на жилището си. Така детето ще знае на какво място отива.
При спешно настаняване няма процес на напасване, защото няма време за него.

Кое настаняване е спешно?

За спешно настаняване говорим, когато има някаква бедствена ситуация, при която живота и здравето на детето са застрашени. Спешно се настаняват деца приоритетно в професионалните приемни семейства.
Въпреки цялата тази подготовка, когато дойде дългоочаквания ден и двете страни може да се чувстват неподготвени и изплашени. Въпросите, които си задават са много и най-различни.
От една страна приемните родители са готови да посрещнат детето, но от друга страха от провал е голям. Постоянно се питат дали ще се получи или какво ще се случи ако се провалят.
Детето от своя страна има други страхове и въпроси.

Най-често срещаните въпроси, които децата задават са:

• Защо трябва да се преместя?
• В какво съм сгрешил?
• Защо отивам при тях?
• Моите родители ще знаят ли къде съм?
• Как мога да се свържа с тях, ако имам нужда?
• Къде ще бъдат моите братя или сестри?
• Какво ще се случи с тях?
• Колко време ще стоя там?
• Кога ще се видя с вас /социалния работник/ отново?
• Как да наричам хората, при които отивам?
• Как ще ме приемат биологичните им деца?
• Ще трябва ли да ходя на друго училище?

Социалния работник и приемния родител трябва да могат да отговорят на тези основни въпроси на детето. Много от тях би трябвало да са изяснени в процеса на напасването.

Колкото и подготвено да е детето, да знае къде отива, то страда от поредната раздяла. Отива на ново място, което не познава добре. Ако има биологични родители, с които се среща или, ако идва от биологичното си семейство, то ще се чувства още по-объркано, защото ще си мисли, че ги е предало.

Какво биха могли да направят приемните родители?

Те биха могли да го успокоят, като му кажат, че предполагат колко му е трудно, защото трябва да напусне единственото му познато място или дома си/ако живее с биологичните си родители/за дълго време и, че ще се постараят да му помогнат да се чувства добре в този тежък период.
Както приемните родители, така и децата се нуждаят от време, за да свикнат с новата ситуация.

Приемните родители трябва да въвеждат постепенно в живота на семейството приемното дете.

• Най-добре е да му кажат и покажат основни неща, защото първия ден /не само първия/е стресиращ за всички деца, независимо от възрастта им са в шок и тъгуват.
• Само деца, които вече са били настанявани краткосрочно или дългосрочно, при различни хора, познават това състояние на промяна и не реагират отчаяно. Те самите са се научили да бъдат безчувствени към повтарящата се болка и се показват възприемчиви и любопитни. Едни от тях са дистанцирани, други са тихи и примерни.
• Почти всички деца са преживели много тежки периоди в живота си. Докато приемното семейство, колкото и да е притеснено е въодушевено и радостно, че най-после идва едно дете. Тази радост не се споделя от детето, защото то и приемното семейство се намират в различна житейска ситуация. Това обърква възрастните, а детето трябва да използва цялата си енергия, за да се справи с многото нови впечатления.